Железарството е останало у нас, българите, като наследство, както от балканските първобългари, които са умеели да изковават разни железни предмети като сърпове, брадви, мотики, рала, груби ножове, гвоздеи и пр., така и от римляните и византийците от времето на тяхното владичество на полуострова...В бележките си от 1153 година Идриси пише за съществуването на прекрасно железарство в някои градове по южните склонове на Балкана, нещо много естествено, разбира се, поради близостта на железните рудници до тях (в долините на р. Марица, Искър, Стара река, Крива река и др.).
Тук възниква въпрос, как е преминало изкуството да се обработва желязо на север от Балкана...
Населението в Габрово е дошло тук по неволя от плодородните полета, северно и южно от Балкана, притиснато от разни племена и народи в разни епохи. А тъй като по много причини (облекло, език, цвят на кожата и пр.) имаме основание да предполагаме, че тракийският елемент преобладава в Габровско, много естествено е да приемем, че пренасянето на железарството там е станало от жителите на тези градове по южните склонове на Балкана, за които споменава Идриси. И тъй , умението да се обработва желязо в Габровско датира от много старо време. Това занятие е закрепнало постепенно и се е развивало благодарение на самата природа, тъй богата с буйни гори (материал за въглища) и реки (движеща сила за точила). Фактът, че и до днес не се знае и до днес не се знае друг железарски център в Търновско, говори твърде много Габровско да е един от доставчиците на хладно оръжие за Търново през време на второто българско царство.
В Габрово всеки, който обработва желязо, независимо от вида и службата на изработваните изделия, носи името ковач, а самото занятие ковашки занаят. Този занаят обхваща: налбантство, ножарство, брадварство, пушкарство, чаркчийство, сахатчийство и кантарджийство.
Работата на габровските ковачи е била, така да се каже, самобитна. За идване на чужденци-майстори, които да внесат нещо ново или известни подобрения в производството, не се знае нито от старо време, нито от по-сетнешно. Затова пък любознателният габровец, бил от града или околията, където и да е отивал - а той е странствал много в старо време, странства и днес - е усвоявал и пренасял в родното място всичко, което му се е видяло интересно, ново и което му е допадало.
Това намира потвърждение в голямото разнообразие на железни изделия, изработвани в Габровско, които са задоволявали разнообразните нужди на населението от полуострова.
За физиономията на Габрово като железарски център през първата половина на 19 век, можем да добием представа от разказите на различни хора.
Легационният съветник Тиц, който е минавал през Габрово в 1833 година, казва: "...Трябва да беше два часа сутринта, когато стигнахме в Габрово - село разположено високо в планината покрай един планински поток образуващ много водоскоци.То се обитава само от български жители. През отворените врати на всяка къща се пръскаха червени огньове и ечаха ударите на чуковете - истинско циклопско селище. Ако блажено почиващият Вулкан (бог на огъня), приживе познаваше Габрово, то той би го избрал за своя резиденция. Това село го би привлякло непременно".
Маует, минавал през Габрово в 1843 година, пише: "...То беше Габрово. Едно възхитително планинско селце. Положението му е уединено, самотно. Един кристално бистър поток течеше силно върху широк каменист басейн, с много водоскоци. От всички къщи, през широко отворените им врати, блещеше червеният разпален огън на ковачницата, из която се мяркаха циклопски фигури. Желязото, което се работи тук, е най - доброто в цяла България и ежедневно тук се товарят с него дълги върволици коне и магарета".
Ф. Каниц, минавал през Габрово в 1871 година, като говори за изработваните чаркове за плетене на гайтан, той казва, че "последните са тъй старателно направени от желязо, щото аз не можах да повярвам, че не са внесени от Англия или Германия."
Към 60-те години на 19-ти век, в Габровско е имало не по-малко от 1000 души работници ангажирани в железарската индустрия. Тия хора на труда са допринесли твърде много за изграждане на духовната и материална култура на габровци, понеже изработваните от тях изделия, които са намирали широк пласмент не само зад пределите на габровско, а и в Българско, са поставяли постоянно посредниците-габровци в контакт с хора от по-висока култура, които връщайки се в Габрово, са я насадили между своите съграждани.
Всички самостоятелни, със свои дюкяни, майстори са били организирани в еснаф. Тая организация на ковачите е навярно първата в Габрово и датира от 18-ти век, наскоро след издаване окръжното на турското правителство (1775 година) за организация на занаятите в империята.
Работното време във всички ковашки дюкяни,както и условията на труд, са били еднакви за майстора-собственик, наемника-майстор, калфата и чирака.Работата обикновено е почвала в 2 часа (дори в 1 часа) след полунощ и е свършвала на мръкване 5-6 часа вечер. Така се е работило от края на есента до началото на пролетта. През това 16 часово работно време е имало 3 почивки за хранене, които са отнемали най-много от 1-2 часа, така че работният ден е бил всякога повече, но не по-малко от 14,5 часа.
Благодарение на чужбинуването на габровци и обогатяването на железарската индустрия с все нови и нови образци, при по добре организиран износ и внос, изделията на габровските ковачи се появяват почти навсякъде в границите на Османската империя, още от първите години на 19-ти век. Емигрантството на много габровци в Русия и Румъния в края на 18-ти - началото на 19-ти век, включително Севастополската война, затвърждават още повече търговските връзки с тези държави.
"Из стопанското минало на Габрово" д-р Петър Цончев 1929 год.
ПОСЕТЕТЕ КОВАЧНИЦАТА
Към 60-те години на 19-ти век, в Габровско е имало не по-малко от 1000 души работници ангажирани в железарската индустрия. Тия хора на труда са допринесли твърде много за изграждане на духовната и материална култура на габровци, понеже изработваните от тях изделия, които са намирали широк пласмент не само зад пределите на габровско, а и в Българско, са поставяли постоянно посредниците-габровци в контакт с хора от по-висока култура, които връщайки се в Габрово, са я насадили между своите съграждани.
Всички самостоятелни, със свои дюкяни, майстори са били организирани в еснаф. Тая организация на ковачите е навярно първата в Габрово и датира от 18-ти век, наскоро след издаване окръжното на турското правителство (1775 година) за организация на занаятите в империята.
Работното време във всички ковашки дюкяни,както и условията на труд, са били еднакви за майстора-собственик, наемника-майстор, калфата и чирака.Работата обикновено е почвала в 2 часа (дори в 1 часа) след полунощ и е свършвала на мръкване 5-6 часа вечер. Така се е работило от края на есента до началото на пролетта. През това 16 часово работно време е имало 3 почивки за хранене, които са отнемали най-много от 1-2 часа, така че работният ден е бил всякога повече, но не по-малко от 14,5 часа.
Благодарение на чужбинуването на габровци и обогатяването на железарската индустрия с все нови и нови образци, при по добре организиран износ и внос, изделията на габровските ковачи се появяват почти навсякъде в границите на Османската империя, още от първите години на 19-ти век. Емигрантството на много габровци в Русия и Румъния в края на 18-ти - началото на 19-ти век, включително Севастополската война, затвърждават още повече търговските връзки с тези държави.
"Из стопанското минало на Габрово" д-р Петър Цончев 1929 год.
ПОСЕТЕТЕ КОВАЧНИЦАТА
Няма коментари:
Публикуване на коментар